Всеки телескоп показва Луната и големите планети. За да се видят детайлите и слабите обекти в дълбокия космос, е необходима малко по-голяма апертура.
Често повтаряна поговорка в астрономията гласи: всеки телескоп има своето небе. Няма телескоп, който да е най-добър за всичко. Телескопът може да бъде най-добър само за дадена ситуация.
В това отношение удоволствието от наблюдението зависи и от наблюдателя. Днес дори простите бинокли превъзхождат инструментите, с които пионерите в астрономията като Галилей революционизираха нашето разбиране за света преди повече от 400 години. Първите астрономи често се специализираха в един обект; колкото повече се интересуваме от Луната или от дадена планета, толкова повече нараства страстта, която изпитваме.
В астрономията повечето обекти са малки и слаби, което означава, че трябва да се събира много светлина с възможно най-голяма оптика. Качеството на оптичните повърхности е от решаващо значение: голям телескоп е безполезен, ако дава лошо изображение. Трябва да се знае, че опитен наблюдател често ще види повече с малък телескоп, отколкото начинаещ с голям телескоп.
За да бъде изображението им ясно, светлите обекти като Луната и планетите трябва да се намират на най-малко 40 градуса над хоризонта. За обектите в дълбокия космос, като галактики и звездни купове, е важно мястото да е тъмно и … нощта да е без Луна. Често се подценява въздействието на големите градове от разстояние. Зоните с висока градска концентрация затрудняват погледа към хоризонта, но за щастие имат слабо влияние върху зенита. В Алпите все още има наистина тъмни места.
Добър преглед на местното светлинно замърсяване можете да намерите на адрес /
Телеоптичните устройства и техните характеристики
Малките оптични устройства с диаметър до 10 cm показват детайлите на Луната и позволяват да се забележат планините в центъра, в кратерите. Големите планети се виждат като малки дискове, а пръстенът на Сатурн е видим. Юпитер показва 2 ленти и 4-те си големи луни. Като цяло не се виждат детайлите на обектите в дълбокия космос.
По-големите оптики с диаметър от 20 до 30 cm могат да разграничат кълбовидните купове. Някои галактики имат спирални ръкави и се различават първите структури в малките ярки планетарни мъглявини. В ивиците на Юпитер стават видими различни бури. Разделителната способност се увеличава значително и на някои лунни вулкани може да се идентифицира калдерата. Фотографите на планети с удоволствие работят с оптика от този размер, а обикновените уеб камери показват много фини детайли от Марс и Сатурн.
Голямата оптика с диаметър над 30 cm показва спирални ръкави в много галактики при тъмно небе. В планетарните мъглявини се появяват фини детайли. Големите газови мъглявини като Cirrus показват, с филтър против замърсяване, безброй структури. За аматьорите само апаратите от типа Dobson остават лесни за употреба, но те са по-скоро неподходящи за фотография.
Много големите оптични системи с диаметър от 50 до 100 cm са редки. По време на големи астрономически срещи понякога може да се хвърли поглед към тях. По този начин много обекти от дълбокото небе придобиват фотореалистични размери.
Автор: Бернд Гъркен
Бернд е специалист по астрофотография. Чрез своите наблюдения той постоянно показва какво е възможно за мотивираните любители.
Бернд е изучавал мениджмънт и е бил консултант по телескопи, преди да се присъедини към нас. С десетилетия опит в астрономията и многобройни ангажименти, например в публичната обсерватория в Мюнхен, като автор на различни статии и лектор на срещи, той всъщност не е непознат в средите на астрономите аматьори.