Астрофотографията: това може да изглежда сложно, но всъщност не е и доставя много удоволствие. Как да започнете по най-добрия начин? Тук ще ви разкрием!
Кой не е виждал прекрасни снимки на небесни обекти, слънцето, луната, планетите, галактиките и мъглявините, които блестят в най-красивите цветове? Повечето от тези снимки са направени от големи обсерватории или от телескопа „Хъбъл“. По принцип с аматьорски телескоп също може да се наблюдават и фотографират много небесни обекти, каквито се виждат в списанията и в интернет.
Окото и визуалното наблюдение
Когато се наблюдават визуално, слабо осветените обекти изглеждат безцветни. В окото светлочувствителните пръчици се активират и виждат света в черно и бяло. При фотографията нещата стоят по съвсем друг начин. Чувствителните към цвят сензори, разположени върху чипа, събират толкова много светлина за дълъг период от време, че резултатът са цветни изображения.
Това със сигурност е една от причините, поради които е толкова интересно да се снимат небесни обекти. А да покажеш на околните снимка на небето, която си направил сам, е истинско удоволствие. Къде е предизвикателството? От една страна, в слабата осветеност на обектите, с изключение на Слънцето, Луната и планетите. Второто предизвикателство е въртенето на Земята. Първото предизвикателство преодоляваме с удължени експозиционни времена, но тогава се налага да се справим с второто предизвикателство: моторизираното проследяване е незаменимо.
Какъв е най-добрият начин да започнете?
Не си поставяйте прекалено високи цели в началото и напредвайте постепенно! Най-лесният начин да снимате звездното небе е да насочите фотоапарат без телескоп директно към небето. Просто оставете обектива на тялото на фотоапарата и го закрепете на фотостатив, за да получите снимки без размазване. Фотоапаратът трябва да позволява настройка на всякаква експозиция.
Необходими материали:
- Смартфон, компактен фотоапарат или огледално-рефлексен фотоапарат
- Дистанционен спусък
- Статив с накланяща се глава
- Файлов формат с най-ниска компресия (напр. RAW или TIFF)
Какво можете да снимате:
- Съзвездия
- Снимки на звезди
- Млечният път
- Срещи между небесни тела
Смартфон, компактен фотоапарат или огледално-рефлексен фотоапарат: всеки фотоапарат е подходящ за първите стъпки в астрофотографията. Смартфоните се усвояват бързо, компактните фотоапарати са лесни за употреба и често са по-евтини от огледално-рефлексните или хибридните фотоапарати. Те са по-гъвкави и могат да спечелят точки по отношение на качеството на изображението.
Астрофотография със смартфони
Практически всеки притежава смартфон, с който може много бързо да се запознае с астрофотографията. Има обаче някои ограничения, които могат да бъдат преодолени с няколко трика: често се случва предварително инсталираното приложение за камера да не позволява настройка на експозиционното време, блендата или ISO чувствителността. Интернет предлага решение: фотоприложения като ProCamera за iOS или Open Camera за Android позволяват необходимите настройки. Закрепете смартфона на статив с помощта на скоба и вече можете да правите впечатляващи снимки на съзвездия и Млечния път. Следните настройки могат да ви послужат като първоначална ориентация: ISO 1600, отворена бленда, например f/2.2 или по-малко, и експозиционно време 20 секунди. Препоръчваме ви да направите няколко пробни снимки!
Следващата комбинация е подходяща за адаптиране на смартфони към обичайните фотографски стативи с ¼ инчов винт
Стойка за смартфон за търсач и търсач с резба за фотографски статив ¼ инч
Ако искате да поставите смартфон на телескопна монтировка, подходяща е стойката за смартфон с шарнир.
Смартфоните могат да се използват и с окуляри на телескопи и зрителни тръби. Поне за Луната те вече позволяват да се получат използваеми резултати. Окулярите трябва да имат възможно най-голямо фокусно разстояние.
Тук ще намерите подходящи адаптери
Какво трябва да включва компактен фотоапарат
Компактните фотоапарати позволяват снимане само през обектива, тъй като оптиката не може да бъде отделена от самия фотоапарат. Компактните фотоапарати са подходящи за снимки на атмосферата и за снимане на срещи между небесни тела. Освен това позволяват да се снимат Луната, Слънцето и, при определени условия, също и планетите.
Компактният фотоапарат трябва да позволява да се правят някои индивидуални настройки:
- Изключване на светкавицата
- Деактивиране на автофокуса
- Ръчна настройка на времето за експозиция
- Свързване на дистанционен спусък
- Активиране на вградения в апарата шумопотискател, ако апаратът е оборудван с такъв.
Тук ще намерите адаптери за окуляри за компактни фотоапарати:
Пръстени за смартфон и цифров фотоапарат
Идеалният вариант е лещата на окуляра да е по-голяма от лещата на фотоапарата, което позволява да се избегне винетирането:
Този адаптер може да се използва и за много 2-инчови окуляри
Предимства на огледално-рефлексните и хибридните фотоапарати
Огледално-рефлексните фотоапарати (на английски: single-lens reflex , SLR и техните цифрови наследници, DSLR (цифрови огледално-рефлексни фотоапарати)) и хибридните фотоапарати (на английски: digital single-lens mirrorless , DSLM) обикновено разполагат с индивидуални възможности за настройка. При закупуването на цифров огледално-рефлексен фотоапарат е важно да се уверите, че фотоапаратът разполага с блокировка на огледалото, за да се избегнат размазвания, причинени от връщането на огледалото на фотоапарата, и по този начин размазани снимки. За разлика от компактните фотоапарати и смартфоните, цифровите огледално-рефлексни и хибридни фотоапарати позволяват да се снима с или без обектив. Ако искате да снимате директно през телескопа, обикновено не се използва обектив. Вместо обектив се използва T2 пръстен, който е специфичен за всеки модел фотоапарат. Адаптер, завинтван върху T2 пръстена, позволява свързването на фотоапарата с телескопа. По този начин оптиката на телескопа се използва като „телеобектив“.
По-дълго експониране: от статив до следяща монтировка
Тъй като всяко небесно тяло се движи с ¼ градус в минута на запад поради въртенето на Земята, е необходимо да го следвате, ако не искате да получите размазани звезди. С обектив от 50 mm може да се експонира около 10 секунди, преди звездата да изчезне. Колкото по-голямо е фокусното разстояние, толкова по-кратко трябва да бъде времето за експозиция.
Проследяването може да се осигури чрез монтиране на двигател за оста AD (пряко възходящо) в случай, че вече се използва немоторизирана екваториална монтировка. GoTo монтировка не е задължителна. Като алтернатива може да се използва специална, компактна и моторизирана екваториална монтировка за пътуване. Тя се поставя между фотографския статив и апарата. Вграденият в AD ос мотор компенсира въртенето на Земята. Фокусни разстояния от около 80 mm са идеални за снимане на съзвездия. Най-добре е да се направят проби, като се направят няколко последователни снимки с експозиция от няколко минути.
Трябва да се отбележи, че при азимутални монтировки, които следват по двете оси, при големи фокусни разстояния и дълги експозиции се получава въртене на зрителното поле. Този ефект понякога може да се коригира по-късно при обработката на изображението.
Монтиране на апарата на монтировката и телескопа
Има три възможности за закрепване на апарат към телескоп:
- На тръбата на телескопа
- На противотежестта
- На държача за окуляра
За всички начини на закрепване съществуват определени адаптери. Устройството може да се постави върху тръбата на телескопа чрез втора шарнирна връзка с фото резба. Тази шарнирна връзка свързва двете скоби от противоположната страна на монтировката. С помощта на стандартен фото винт устройството се закрепва перфектно.
За противотежестта съществуват държачи за устройства, оборудвани с щипка за закрепване върху пръта. Държачът е снабден с фотографски винт, което позволява много лесно поставяне на апарата. Този метод е за предпочитане пред директното поставяне на апарата върху тръбата, ако монтировката на използваната телескопна тръба вече е достигнала границата на натоварване заедно с оптиката. Опитът показва, че по този начин се получава по-стабилно проследяване.
Тази монтажна система позволява да се получат красиви снимки на звездното поле, съзвездията и Млечния път при дълги експозиционни времена.
Кои са подходящите устройства за снимане през телескоп?
Смартфоните, компактните цифрови фотоапарати, цифровите огледално-рефлексни фотоапарати и хибридните фотоапарати могат да се свържат с окулярния държач на телескопа с помощта на съответните адаптери, за да се правят снимки или видеоклипове през телескопа. В това отношение смартфоните и компактните фотоапарати са подходящи за светли обекти като Слънцето, Луната и планетите. В случая със Слънцето е необходимо предварително да се вземат предпазни мерки за намаляване на светлината, например чрез поставяне на слънчев филтър пред обектива или чрез използване на призма на Хършел.
Снимане през телескопа с компактни фотоапарати и смартфони
Тук компактният фотоапарат или смартфонът се поставя с обектива много близо до окуляра на телескопа. Окулярът е винаги необходим, когато се снима с фотоапарат, чийто обектив не е сменяем, в противен случай не може да се направи снимка. Този тип фотография се нарича афокална фотография или дигископия .
Най-лесният начин да свържете компактен фотоапарат към окуляра е да използвате универсален адаптер. Тези адаптери са съвместими с почти всички модели фотоапарати, предлагани на пазара. След това тялото на фотоапарата се поставя върху пластина или шарнир и се фиксира с помощта на вграден ¼” винт. В повечето случаи фотоапаратът може да се позиционира с помощта на регулиращи винтове. Този комплект трябва да се свърже с телескопа. За тази цел адаптерът има фиксираща скоба, която трябва да се затвори около окуляра.
От своя страна, смартфонът се закрепва в универсална стойка, фиксира се върху окуляра, след което обективът на устройството може да се позиционира оптимално спрямо окуляра.
При афокалната фотография през окуляра може да се получи винетиране. Под това се разбира засенчване на изображението по краищата. За да се избегне този феномен, не трябва да се използва окуляр с прекалено късо фокусно разстояние. Ако използвате окуляри Plössl, фокусни разстояния под 12,5 mm не са особено препоръчителни. Цифровият зум трябва да се използва с повишено внимание, тъй като като правило качеството на изображението се влошава.
Ако искате да започнете с афокална астрофотография със смартфон или компактен фотоапарат, първият обект, който ще ви донесе много красиви резултати, е Луната. Най-добре е да я снимате, когато е в полумесечна фаза. Слънчевите лъчи падат отстрани и чрез проекцията на сенките от кратерите създават прекрасна, частично пластична картина. Времето за експозиция изисква малко практика. Затова е добре да направите цяла серия от снимки с различна експозиция. Това ще ви позволи да видите коя е най-добрата експозиция за Луната. Когато снимате през телескоп, фокусирането винаги е предизвикателство. С компактен фотоапарат обаче можете да фокусирате чрез изображението на живо (идеално е да бъде увеличено) на LCD екрана, което ще ви помогне много. Оптималното фокусиране се намира в точно определена точка, която можете да намерите, особено в случая на толкова ярък обект като Луната, като регулирате окуляра.
Можете също да се упражнявате в снимането на планети. За тази цел трябва да се използва окуляр с много късо фокусно разстояние, за да се увеличи мащабът на изображението, така че да могат да се забележат детайлите. При наблюдение на планетите проблемите с винетирането не са значителни, тъй като в сравнение с зрителното поле малките планетарни дискове изглеждат относително малки. Въпреки това можете да използвате колкото се може повече зума на апарата. И тук обаче не трябва да използвате цифровия зум, тъй като той не носи подобрение, а само секция с по-малко пиксели.
В момента на задействане трябва да се има предвид, че не може просто да се натисне малкото копче. Най-добре е фотоапаратът да има възможност за свързване с дистанционен спусък. По този начин не се докосва нито фотоапаратът, нито телескопът и се избягва размазването на изображението. Ако не можете да поставите дистанционен спусък, можете да използвате и самоснимачката.
Подходящи продукти в нашия магазин:
Пръстени за смартфон и цифров фотоапарат
Снимане през телескоп с цифрови огледално-рефлексни и хибридни фотоапарати
Ако притежавате огледално-рефлексен или хибриден фотоапарат, можете да го използвате както за широкоъгълни снимки, така и за астрофотография през телескоп.
На пазара се предлагат много модели фотоапарати, което затруднява избора на подходящия. Ако вече притежавате фотоапарат, просто започнете да го използвате. Но ако планирате да си купите фотоапарат за астрофотография, трябва да обмислите кои модели да изберете.
В тази връзка е важно чипът да понася дълги експозиции. Вътрешен шумопотискач в апарата е полезна функция. Ако искате да снимате ярки обекти като Луната или планетите, но също и по-слаби обекти от дълбокия космос, много често се налага да използвате много дълги експозиции. Освен това понякога е необходимо да се направят няколко снимки на съответния обект през няколко нощи, след което да се съберат на компютъра и да се продължи с обработката им.
С вашия цифров огледално-рефлексен фотоапарат или хибриден фотоапарат трябва да обърнете внимание на следното:
- Изберете ръчен режим
- Настройте баланса на бялото на дневна светлина
- Деактивирайте автоматичната функция и автофокуса
- Настройте диафрагмата на B
- Използвайте дистанционния спусък или забавения спусък
- Използвайте много ниска компресия на файловете
- Активирайте заключването на огледалото, ако е необходимо
- Активирайте вградения в апарата шумопотискач
- Изберете ISO 400-800, а в отделни случаи и ISO 1600
Ако настроите RAW формат, не е задължително да поставите баланса на бялото на дневна светлина, тъй като снимката може да бъде много добре ретуширана след това. Но тази настройка е подходяща, ако искате да видите как изглеждат цветовете въз основа на прегледа или неретушираната снимка.
След като сте направили настройките и сте поставили съответните адаптери (вижте по-долу), можете да снимате. Във всеки случай се уверете, че батериите са пълни и че имате резервни батерии.
Как да монтирате цифров огледално-рефлексен фотоапарат или хибриден фотоапарат на телескопа?
Огледално-рефлексният фотоапарат ви позволява да снимате без обектив, чрез фокусното разстояние на основния обектив на телескопа. При фокусно разстояние на телескопа от 1000 mm, вие снимате с фокусно разстояние от 1000 mm. Вашият телескоп се превръща в супертелеобектив.
След като сте свалили обектива от фотоапарата, поставете T2 пръстен на байонетния конектор на фотоапарата. Тъй като всеки фотоапарат има своя собствена система, съществува и специфична T-пръстен за почти всеки фотоапарат. В другия край този пръстен е снабден с T2 резба, в която се завива адаптер от 1,25″ или 2″, който се поставя в окулярния държач с подходящ плъзгач.
За да снимате планетите с цифров огледално-рефлексен фотоапарат или хибриден фотоапарат, се използва окулярна проекция. За тази цел съществуват удължителни тръби, в които може да се постави окуляр. Увеличеното изображение от окуляра се прожектира върху сензора на фотоапарата. Тук също може да се променя мащабът на изображението в зависимост от фокусното разстояние на окуляра. По принцип не се получават много по-добри резултати от тези, получени с компактен фотоапарат. В този контекст е необходимо да се провери дали държачът на окуляра има достатъчна товароносимост и стабилност за фотоапарата и аксесоарите.
За да монтирате цифров огледално-рефлексен или хибриден фотоапарат на телескопа, съществуват много различни решения за адаптиране в зависимост от оптиката, фотоапарата и целевия обект. Винаги е необходим T2 пръстен:
T2 пръстени и байонетни адаптери
За прости телескопи за начинаещи (например телескоп с огледала Newton 114/900) е подходяща леща на Барлоу с T2 резба. Без леща на Барлоу тези апарати не позволяват достигане на фокусната точка.
Лента на Барлоу ASToptics с резба T2
Лента на Барлоу Vixen с резба T2
За всички други телескопи с 1,25-инчов патрон са подходящи следните адаптери:
Проекционни адаптери 1,25 инча
За телескопи с 2-инчов патрон също трябва да се използва 2-инчов адаптер:
Проекционен адаптер 2 инча с T2 порт
Търсене на обекти и правене на снимки за тестове
Препоръчително е да започнете да търсите обекта с окуляр с дълго фокусно разстояние и едва след това да поставите фотоапарата. Визьорът на фотоапарата не позволява да се види целевият обект толкова добре, колкото през окуляра. Сега е относително трудно да се направи перфектно фокусиране, особено като се има предвид, че повечето обекти изглеждат много слабо осветени.
За да се фокусира, е препоръчително да се започне с насочване към Луната или много ярка звезда, която се вижда добре на LCL екрана (не прекалено бледа, но и не преекспонирана). Тъй като все още не може да се каже категорично дали е намерена правилната фокусировка, е разумно да се направят проби с експозиция от около 10-15 секунди. Това време на експозиция вече позволява да се получат достатъчно звезди на снимката. Най-добре е сега да се увеличи снимката (цифрово). Ако звездата остава точкова, това означава, че сме намерили оптималната острота. В противен случай звездата ще се появи под формата на малък диск с черно център. Просто трябва да пробваме, докато сме сигурни, че „пасва“. Тогава можем да рискуваме и с по-дълги експозиции.
По отношение на точността: въпреки цялата точност, с която е инсталирана моторизирана екваториална монтировка, без контрол на проследяването ще можете да постигнете само кратки експозиционни времена от около 20 секунди, тъй като никоя монтировка не работи с перфектна точност за дълъг период от време. Необходим е ръчен или автоматичен контрол на проследяването (на английски: guiding )!
Насочване
Направихте снимки с къса експозиция, може би дори цяла серия от снимки, след което ги подредихте и ретуширахте на компютъра си. Може би вече сте получили много красиви снимки и звездите се виждат ясно.
Поздравления! Но може би искате да удължите експозицията, за да снимате по-слабо осветени обекти. Без контрол на проследяването ще забележите линии на снимката, защото не можете да контролирате работата на монтировката.
Решението: трябва да „насочите” телескопа си. На практика това означава, че помагате на монтировката да извършва точно проследяване. Трябва да подпомагате монтировката, като проверявате процеса на снимане чрез втора контролна оптика.
За тази цел ви е необходима малка лупа с дълго фокусно разстояние, която трябва да монтирате възможно най-успоредно на основната си тръба. След това можете да използвате окуляр с мрежа, който ще ви позволи да контролирате проследяването. Ако е необходимо, можете лесно да направите корекции с помощта на контрола на моторизираното проследяване.
Важно е обаче първо да проверите посоката на правото възходящо движение в окуляра. За тази цел просто натиснете двата бутона за посока на оста на правото възходящо движение и наблюдавайте в коя посока се движи звездата. След това просто завъртете окуляра с мрежа в държача на окуляра, докато осите на мрежата се завъртят в същата посока. По този начин ще получите добра ориентация и ще знаете кои бутони да натиснете, ако насочващата звезда, към която сте се насочили, „ви избяга“. Трябва да реагирате незабавно, за да не се отразят последствията по-късно на снимката. Полезно е да направите насочващата звезда малко размазана, защото тогава тя изглежда по-голяма.
За монтирането на водачния телескоп можете да използвате обикновени скоби. Но е още по-добре да си купите специални скоби за водачни телескопи, защото те позволяват по-прецизно подреждане на водачния телескоп, а също и леко му преместване, ако в зрителното поле няма подходяща звезда за проследяване.
По време на проследяването е трудно да не се изгуби и времето за експозиция. Таймерът на вашия смартфон може да ви сигнализира акустично кога трябва да прекратите експозицията.
Контролът на проследяването може да се подходи и от съвсем друга гледна точка. В този случай нямате нужда от водач, който представлява допълнителна тежест за вашата монтировка, а от Off-Axis-Guider. Това е помощно средство, което се монтира между окулярния държач и фотоапарата. Малко огледало, наклонено под 45°, насочва малко светлина към втори окулярен държач, в който е вграден окуляр с мрежа. Ако работите с този Guider, все пак ще ви е необходима ярка звезда, намираща се в непосредствена близост до обекта.
Монтирането на водачните очила се извършва чрез скоби за водачни очила или микрометрична пластина. Предвид големия брой различни телескопи, асортиментът тук е много богат. Нашите съвети по телефона ще ви помогнат в конкретния случай.
Окуляри с мрежа и окуляри за насочване в нашия магазин
Скоби за окуляри за насочване
Ръчното проследяване с окуляр с мрежа излезе от мода през последните години. Днес стандартът е автонасочването, което е по-надеждно. Съвети по тази тема ще намерите в следната рубрика:
Астрофотография: автонасочване с телескоп (PDF)
Уеб камери и астро камери
С помощта на описаните по-горе устройства можете да правите индивидуални снимки. Когато става въпрос за Слънцето, Луната и планетите, например, винаги сме зависими от момента. При силна турбуленция на въздуха снимката става размазана и без детайли. Трябва да проявите много търпение, за да получите донякъде ясни снимки.
Фотографията с уеб камера или астро камера изисква съвсем друга техника. Този метод, наречен lucky imaging (кратки експозиции) , революционизира фотографията на планетите през последните години, но не само това: тази техника позволява също така да се правят снимки на дълбокото небе с много чувствителни CCD или CMOS камери. За разлика от „нормалните“ камери, уеб камерата позволява да се правят серии от пълни снимки. Тяхната голяма чувствителност и краткото време на експозиция позволяват да се получат стотици снимки на една планета за кратко време. Препоръчителни са 30-100 снимки в секунда (на английски: frames per second, fps). Най-хубавото е, че не се налага да се разчита на особено благоприятен момент на въздушната турбуленция. Когато започнете серия от снимки, винаги ще имате благоприятни и по-малко благоприятни моменти на въздушната турбуленция. В момента на оценката специален софтуер позволява автоматичен подбор на „добрите” снимки, които след това се добавят към купчина от изображения. „Лошите” снимки в началото изобщо не се вземат под внимание. По този начин се получават и ясни снимки.
Нова обработка на снимката с подходящи филтри позволява да се получи наистина ясна снимка от една средно добра снимка. Уеб камерата или астро камерата обаче нямат вграден екран, което означава, че винаги е необходимо да имате компютър или лаптоп, към който да свържете камерата, например чрез USB порт. Подходящ софтуер, инсталиран на компютъра, позволява да се настройват времената за експозиция. На екрана се вижда изображение на живо, което често е доста размазано. Но след като се направи много прецизно фокусиране, може да се започне снимането.
В зависимост от фокусното разстояние на телескопа ви, на екрана ще можете да видите по-голяма или по-малка планета. Обикновено основното фокусно разстояние на телескопа не е достатъчно, за да се снима планетата в задоволителна скала. Ето защо най-често се работи с лещи на Барлоу, които увеличават фокусното разстояние 2x, 3x, дори 5x. Но колкото по-голямо е ефективното фокусно разстояние, толкова по-малко е зрителното поле, което изисква по-голяма прецизност при настройването на планетата. След като я центрирате в окуляра, е препоръчително да използвате окуляра в комбинация с лещата на Барлоу. След това центрирайте малкия диск точно в центъра. Сега можете да свържете камерата с лещата на Барлоу. Ако погледнете екрана, трябва да видите някъде малкия планетарен диск, който обаче все още не е ясен. Вероятно виждате размазано петно. Тогава трябва да се направи прецизно фокусиране. Малкият диск ще намалее. Фокусирайте, докато сметнете, че планетата е ясна. Оптимална помощ за фокусирането е фокусиращ мотор. Тогава не трябва да докосвате телескопа и планетата ще трепти по-малко. Използвайте ракетата на вашия следящ механизъм на много ниска скорост, за да доведете планетата в центъра на изображението в реално време. След като сте направили необходимите настройки в програмата за заснемане, можете да започнете да записвате. Често е възможно да снимате в продължение на няколко минути и да записвате филмите като видео файлове. В тази връзка има един факт, на който трябва да обърнете внимание: веднага щом в оптичната система има лещи, е препоръчително да използвате инфрачервен филтър. Той гарантира ясна и ненарушена снимка на планетата в видимата спектрална област. Причината за това е следната: лещите са коригирани оптимално само за видимата част от светлината, идеално при 500 nm в зеления диапазон. Но веднага щом се използва CCD или CMOS сензор, невидимата и следователно нефокусирана светлина се улавя, тъй като сензорът е чувствителен и в този диапазон.
Коя Барлоу е подходяща за използване зависи от разделителната способност на камерата. Критерият на Найкуист е важен тук, тъй като трябва да има 2 пиксела на разделителна единица. Емпирично правило позволява да се изчисли подходящото съотношение на отвора и да се определи подходящата Барлоу. Прилага се следният принцип:
Оптимално съотношение на отвора = размер на пикселите в микрометри x 5
Пример:
Да вземем телескоп Newton с f/5 и камера с размер на пикселите 3 µ. В този случай имаме:
15 = 3 x 5
Оптималното съотношение на отвора е f/15. Той може да бъде постигнат на телескопа Newton с f/5 с Barlow 3x.
В зависимост от размера на сензорите, добрите астро уеб камери струват между 200 и 500 евро. Има голям избор:
Астро камери в нашия магазин
Като бароу се използват често апохромати с 4 лещи, като например Premium на Omegon. Бароу